Светът се сбогува с Унгаро
Колегите и феновете го наричаха „ принцът на принтовете “ . С фешън къща Ungaro са свързани най-хубавите моменти от международната мода през 70-те години, триумфа на цветовете и ярките съблазнителни силуети.
Чувственият, привлекателен и в същото време образован жанр на Унгаро е постоянно различим. Смесването на културите на двете страни – Франция и Италия – служи като източник на ярките цвят и закачливите елементи. А любовта му към музиката и рисуването изпълва творенията му с придвижване и темп, напомнящи дъха на самия живот.
Роден в семейство на италианци, избягали от фашисткия режим в южна Франция, Емануел Унгаро се научава да шие от татко си – крояч на облекла, който по-късно назовава собствен основен ментор. Упражнявайки се ту върху роклите за по-малката си, ту върху облеклата за свои познати, на 23-годишна възраст Емануел отпътува да опита шанса си в, където учи в студиото на идолите си и Андре Куреж. Десет години по-късно той открива първото си ателие с тогавашната си другарка и партньорка – младата швейцарска дизайнерка Соня Кнап. Както самият дизайнер си спомня по-късно, пространството на това ателие е толкоз тясно, че той и неговите чиновници е трябвало да се бутат един в различен по през целия ден.
През 1968 година се ражда първата му подготвена прет-а-порте линия с името „ Паралел “. Повтаряйки Баленсиага, Емануел Унгаро подчертава върху много смелите за това време футуристични с A-силует и трапецовидните палта, украсени със закачливи щампи, които се виждат отдалеко. За връх в еротиката той смята съблазнителните прорези с лека въздържаност, вследствие на което основава мода за тези, които не се опасяват от опитите, само че се отличават с класа и държат на традициите. Както един път споделя лоялната му клиентка Лин Уайат – известна американска световна персона и на 70-те, Унгаро обича „ да кара дамите да наподобяват сексапилни, само че не и безпомощни “ . Не е чудно, че стилната къща на Емануел Унгаро бързо печели звездни почитателки: измежду, които носят тоалетите му са първата дама на Съединени американски щати Жаклин Кенеди, Мария-Елена Ротшилд, както и Даян Фон Фюрстенберг, която след това става дизайнерка. По това време Унгаро към този момент ги приема в просторната зала на луксозната парижка улица „ Авеню Монтен “.
Кариерата на Унгаро доближава своя връх в края на 70-те и 80-те години на предишния век: след колекция се изпълват с цветни щампи, луксозни, ултраженствени и ловко скроени силуети. Емануел не се опасява да употребява ярки цветове – изключително оранжево, фуксия и лилаво, да основава цветни и флиртуващи елементи и прорези, ултракъси поли и съблазнителни деколтета, като в никакъв случай не си разрешава да прекрачи границите на положителния усет. Унгаро, който работи, облечен в снежнобелия си халат, под звуците на класическа, към която (благодарение на татко си) е завързан още от детството си, става прочут с флоралните щампи, авангардните геометрични фигури, точките и буйните на безпределно ярките рокли. Той нееднократно споделя, че обича дамите повече от всичко на света и по тази причина се пробва да ги облече в ярки облекла, подчертаващи тяхната хубост и уникалност. Унгаро е и модернист: измежду неговите творения, вечно останали в историята на модата, са по този начин известните и през днешния ден многопластови визии – няколко леки облекла от дрешника, носени една върху друга, както и полите саронг. В началото на 80-те години на предишния век Емануел Унгаро показва и първата си сбирка за, а също по този начин стартира и парфюмната си линия. Първият му мирис Diva е основан през 1983 година и има голям триумф, а негово лице е известната френска актриса Анук Еме, с която кутюриерът има дълъг романс.
След като Унгаро напуща стилната къща, компанията претърпява интервали на рецесия и застой. А през 2011 година тя даже стопира участията си в стилните ревюта в Париж. Но репутацията на марката е отчасти възобновена от новия дизайнер Фаусто Пуглиси.
Чувственият, привлекателен и в същото време образован жанр на Унгаро е постоянно различим. Смесването на културите на двете страни – Франция и Италия – служи като източник на ярките цвят и закачливите елементи. А любовта му към музиката и рисуването изпълва творенията му с придвижване и темп, напомнящи дъха на самия живот.
Роден в семейство на италианци, избягали от фашисткия режим в южна Франция, Емануел Унгаро се научава да шие от татко си – крояч на облекла, който по-късно назовава собствен основен ментор. Упражнявайки се ту върху роклите за по-малката си, ту върху облеклата за свои познати, на 23-годишна възраст Емануел отпътува да опита шанса си в, където учи в студиото на идолите си и Андре Куреж. Десет години по-късно той открива първото си ателие с тогавашната си другарка и партньорка – младата швейцарска дизайнерка Соня Кнап. Както самият дизайнер си спомня по-късно, пространството на това ателие е толкоз тясно, че той и неговите чиновници е трябвало да се бутат един в различен по през целия ден.
През 1968 година се ражда първата му подготвена прет-а-порте линия с името „ Паралел “. Повтаряйки Баленсиага, Емануел Унгаро подчертава върху много смелите за това време футуристични с A-силует и трапецовидните палта, украсени със закачливи щампи, които се виждат отдалеко. За връх в еротиката той смята съблазнителните прорези с лека въздържаност, вследствие на което основава мода за тези, които не се опасяват от опитите, само че се отличават с класа и държат на традициите. Както един път споделя лоялната му клиентка Лин Уайат – известна американска световна персона и на 70-те, Унгаро обича „ да кара дамите да наподобяват сексапилни, само че не и безпомощни “ . Не е чудно, че стилната къща на Емануел Унгаро бързо печели звездни почитателки: измежду, които носят тоалетите му са първата дама на Съединени американски щати Жаклин Кенеди, Мария-Елена Ротшилд, както и Даян Фон Фюрстенберг, която след това става дизайнерка. По това време Унгаро към този момент ги приема в просторната зала на луксозната парижка улица „ Авеню Монтен “.
Кариерата на Унгаро доближава своя връх в края на 70-те и 80-те години на предишния век: след колекция се изпълват с цветни щампи, луксозни, ултраженствени и ловко скроени силуети. Емануел не се опасява да употребява ярки цветове – изключително оранжево, фуксия и лилаво, да основава цветни и флиртуващи елементи и прорези, ултракъси поли и съблазнителни деколтета, като в никакъв случай не си разрешава да прекрачи границите на положителния усет. Унгаро, който работи, облечен в снежнобелия си халат, под звуците на класическа, към която (благодарение на татко си) е завързан още от детството си, става прочут с флоралните щампи, авангардните геометрични фигури, точките и буйните на безпределно ярките рокли. Той нееднократно споделя, че обича дамите повече от всичко на света и по тази причина се пробва да ги облече в ярки облекла, подчертаващи тяхната хубост и уникалност. Унгаро е и модернист: измежду неговите творения, вечно останали в историята на модата, са по този начин известните и през днешния ден многопластови визии – няколко леки облекла от дрешника, носени една върху друга, както и полите саронг. В началото на 80-те години на предишния век Емануел Унгаро показва и първата си сбирка за, а също по този начин стартира и парфюмната си линия. Първият му мирис Diva е основан през 1983 година и има голям триумф, а негово лице е известната френска актриса Анук Еме, с която кутюриерът има дълъг романс.
След като Унгаро напуща стилната къща, компанията претърпява интервали на рецесия и застой. А през 2011 година тя даже стопира участията си в стилните ревюта в Париж. Но репутацията на марката е отчасти възобновена от новия дизайнер Фаусто Пуглиси.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ